Грешки при сглобяване на PC и полезни практики
Грешки при сглобяване на PC и полезни практики

Грешки при сглобяване на PC и полезни практики

May 09, 2024 Home , Хардуер , Андро влог 0 Comments

През годините в блогът на Йон Компютърс сме показал десетки, ако не и стотици сглобявания на компютри, някои са били прости бюджетни машини, други по-сложни и необичайни билдове. С това винаги сме целели  да помогнем на хората желаещи да си асемблират сами своята геймърска конфигурация и да ги вдъхновим да направят тази крачка.

 

 

Днес обаче ще се фокусираме върху възможни грешки и лоши практики, които да избягваме при сглобяване на конфигурация.

И така, направили сте проучване, предполага се, че сте купили подходящи и съвместими части за вашето РС.

 

 

Тази тема няма да я засягаме в днешната статия. Идва време да сглобите частите. Гледали сте видеа, знаете теоретично как трябва да се случат нещата. Какви грешки трябва да избягваме?


Първата грешка няма как да я направите, ако сте чели дори една статия със сглобяване на конфигурация в блога, но все пак съм длъжен да я спомена и тя е да започнете с монтиране на дъното в кутията. Да това са двата най-големи компонента и може би звучи логично първо да ги сглобите тях, но така само ще си усложните излишно живота. 

Най-добрата практика е да инсталирате  на дъното всички възможни компоненти, преди да сложите самото дъно в кутията. Обикновено се започва с процесора.

 

 

Там рядко се допуска грешка, внимавайте за правилната ориентация и да не изкривите пинче.

Монтираме на дъното също оперативната памет, SSD-то и ако имаме въздушно охлаждане. Чак тогава поставяме дъното в кутията. 

При монтажа на оперативната памет погрешно е да се натискат паметите директно отгоре, защото това причинява огъване на дънната платка.

 

 

Понякога плочките влизат трудно и се изисква повече сила.  Правилния похват е като хванете с палци дъното отдолу и стиснете с другите пръсти плочката RAM  отгоре.

 

 

По този начин избягвате огъване на дъното. 

Често срещан проблем, с реални последици е инсталиране на паметта в погрешни слотове. Тогава машината може изобщо да откаже да буутне, да ви дава сини екрани или да се държи нестабилно. Освен в случаите, в които броя на плочките RAM, които ще инсталирате отговаря на броя на слотовете на дъното, трябва да отворите книжката и да прочетете каква е последователността на инсталиране на плочките в слотовете при една плочка, при две плочки и при четири плочки, ако има 4 слота. Обикновено се инсталира първо в А2 и В2, но вие си проверете за всеки случай. 

Ако имате въздушно охлаждане при него трябва да следвате правилото, че прикрепящите винтове или щифтовете в случая на интелските боксови охлаждания винаги се затягат на кръст. 

 

 

При АМД и изобщо всички охлаждания с винтове, правилото е първото винтче го завинтвате съвсем леко, колкото да захване.

 

 

После на кръст захващате другото противоположно винтче и чак тогава дозатягате равномерно всички винтове. Иначе ще се получи това щръкване на една страна и няма как да го монтирате. 

Когато ще инсталирате голямо въздушно охлаждане, трябва да вземете под внимание разположението на плочките RAM. Понякога големия радиатор може да дойде над някой от слотовете и ако смятате на този слот да има памет, тогава трябва да я инсталирате първо нея.

 

 

Ако обаче радиаторът застава плътно до плочките памет, тогава може да помислите първо да инсталирате него, за да имате повече свобода на действие и като приключите с охлаждането, тогава да сложите плочките RAM. 

При инсталацията на SSD e важно да видите какви слотове имате.

 

 

На някои дъна не всички слотове поддържат NVMe, случвало ми се е, когато бях по-неопитен да сложа NVMe SSD на грешен слот и после като дойде време за инсталиране на Windows да се чудя защо не ми разпознава драйва.

Идва време да монтираме дъното в кутията. Какви са възможните подводни камъни тук? Класическа грешка е да забравите да сложите задната пластинка, но тя е поправима, ще се наложи да си отвинтите дъното, за да я сложите.

 

 

По-лошо е ако повредите някоя резбичка на втулките при монтаж на дъното. Някои винтчета са малко неудобни и особено ако сте по-неопитни, може винтчето да влезе под ъгъл и така да повреди резбата. Така че внимавайте. Случва се също, да пробвате да навиете грешен размер винтче и пак да повредите резбата. 

 

 

Друго нещо, за което да се внимава е броя на втулките тяхното разположение и дали отговарят на точния брой дупки на дъното. Не е фатално някоя от дупките да остане незапълнена, но ако искате да сте перфектни може да използвате ето такова инструментче да и да завиете на правилните места някои от допълнителните втулки идващи в комплекта.

 

 

Рядко се случва, но е възможно да има втулки на кутията, които стърчат под дъното, където няма дупка. Тези втулки е хубаво да се премахнат, защото крият риск, ако се допрат до някоя от спойките на гърба на дъното да предизвикат късо съединение.

Една често допускана грешка е, след като се монтира дъното, ентусиазираният потребител да се хвърли да инсталира другите интересни неща, като водно охлаждане, видео карта и т.н. и чак накрая да се сети за тези малки досадни кабелчета на кутията, които също трябва да бъдат свързани. Само че сега, когато всичко друго е сложено и без друго не лесната задача, ще стане още по-трудна. 

 

 

За това, моят съвет е веднага след като инсталирате дъното, свържете кабелите от предния панел на кутията, защото в този момент имате максимална свобода на действие и лесен достъп до малките букси, които трябва да свържете. 

 

След това редно е да се свърже захранването. Особено голяма грешка, която аз самия съм допускал е да се насочите веднага към водното охлаждане, ако има такова. То е това, което най-много ви притеснява, най-сложната част от билда, най-нестандартната и човек естествено се хвърля първо да свърши тази задача. Проблемът е, че след като сте монтирали радиатора - обикновено на тавана на кутията, заедно с вентилаторите, това прави много трудно, понякога невъзможно да свържете кабела за захранване на процесора.

 

 

За това, докато е още празно, монтирайте захранването. Един съвет, при поставяне на 24 пиновия конектор, опитайте да хванете дъното отдолу с върха на пръстите си, докато го натискате конектора с палците, докато влезе и щракне. Понякога се изисква значителна сила и ако просто натискате конектора отгоре, огъвате дъното, което е хубаво да се избягва. 

Трябва да може да различите кабела, който е за захранване на процесора. При някои съвременни захранвания той е означен като CPU, докато кабелите предназначени за графичната карта са PCI.

 

 

Но не винаги има такива означения. Главния начин да ги различите е, че захранването на процесора може да изисква четири или осем пинов конектор, следователно кабелите са разделени на 4+4, докато тези на видео картата могат да бъдат шест или осем пинови и са разделени на 6+2. 

При инсталация на водния блок, важат съветите, които споменах за инсталиране на въздушно охлаждане. Основният подводен камък е радиаторът, като трябва да сте сигурни, че вашата кутия поддържа този размер. Той обикновено се инсталира отгоре, но в някои случай може да го сложите и отпред.

 

 

Имал съм случаи, когато кутията поддържа размера на радиатора, но дъното ми има толкова гигантски охлаждания на VRM-ите, които правят невъзможно поставянето на радиатора. Решението ми беше да го монтирам отпред, обаче на този конкретен билд видео картата пък беше толкова дълга, че нямаше как да се смести, ако сложех там радиатора. Това ни принуди, да изберем друга кутия за този билд. 

Няколко думи за вентилаторите. Основната идея е да предизвикат въздушен поток т.е. Въздухът да се движи в една посока, обикновено от предната решетка, към задния и горните отвори. Повечето кутии идват минимум с предни вентилатори, така че там няма какво да му мислите. Ако няма заден, хубаво е да си сложите такъв ориентирайки го да издухва въздуха навън.

 

 

Как да разберем каква е посоката на вентилатора. Някои модели услужливо идват със стрелки, но не при всички е така. Като основно правило, въздухът излиза от там където са напречните опори на вентилатора, а влиза от другата страна, която се води лице на вентилатора. 

 

 

Много трябва да се внимава при инсталиране на радиатор за водно охлаждане, ако е горен монтаж, както в повечето случаи логично е вентилаторите да изхвърлят въздуха навън от кутията. Ако е преден монтаж, те ще играят ролята на вкарващи вентилатори. 

Също така редовна грешка е, когато монтирате вентилаторите на радиатора, после като поставите самия радиатор, кабелите да се окажат от грешната страна. Трябва да го прецените така, че кабелчетата да минат от задната страна, тази към дъното, за да си улесните свързването и прикриването им.

 

И накрая, идваме до вероятно най-скъпата част от цялата конфигурация видео картата.

 

 

Нейната инсталация на пръв поглед е доста елементарна, но има някои подводни камъни заслужаващи да се споменат.

 

 

На първо място, PCIe слотовете на видео картите имат  характерни заключващи механизми.

Те не ви касаят, когато поставяте картата, тя просто си щраква в слота. Искате ли да я махнете обаче, няма да можете без да освободите механизма, което става като натиснете въпросното щифтче. Достъпът не е точно лесен и се затруднява още повече, ако имате гигантско въздушно охлаждане точно до видеокартата.

 

 

На мен веднъж ми се наложи да го натискам с помощта на тънка отвертка съвсем леко и внимателно без да засягаме дъното. 

И накрая, някои от мощните модели видео карти имат два или понякога повече осем пинови конектори за захранване. Кабелите на повечето захранвания са направени така, че имат дублиращ се конектор и е много изкушаващо да свържем двата конектора от един и същ кабел.

 

 

Ще работи ли така, да ще работи. Добра практика ли е, не - не е добра практика. Стандартните захранващи кабели за видео картите са разчетени за 150W мощност. Допълнителни 75W могат да дойдат през слота на дъното. Това прави общо 225W. Знаем в днешно време има карти, които могат да надминат тази консумация и дори да достигнат над 300W.

 

 

Означава ли това, че картата няма да си получи енергията? Не, картата ще си получи енергията. Ние обаче претоварваме кабела, караме го да провежда ток над неговите спецификации. Това рядко води до проблем, но все пак има риск и не е добра практика. Знам, че слагането на допълнителен кабел усложнява и загрозява кабелния мениджмънт, но от техническа гледна точка няма оправдание да сложите един кабел, при положение че всяко захранване идва поне с два. 

Това е и причината от Nvidia да решат да преминат към новия стандарт кабели за високия си клас карти, 12VH Power, където единичен кабел е разчетен за 600W мощност.

 

 

Ако той е монтиран правилно т.е. Пиновете са вкарани докрай и не са огънати, би трябвало да нямате проблем.

 

Ами хора, не забравяйте да посещавате редовно блогът на Йон Компютърс за още статии с полезни съвети и ревюта на хардуер и геймърска периферия.

 

Leave a Reply

*
*
Site url with http://
*
* Captcha